авг
19
Категории: България, Видео, Природа, 19-08-2008

Няма по-вкусно нещо. Но разбира се, атмосферата наоколо играе роля.
Оранжерийни ягоди със сметана на Уимбълдън ли?! Айде няма нужда!



юли
30
Категории: Технологии, 30-07-2008

Според мен всички нови USB стикове би трябвало да се продават с криптираща програма директно на тях. Прекалено нехайно се отнасяме със съдържанието на стиковете, а то волно или неволно, много често е доста лично. Не че тайните служби постоянно налитат да ни четат супер ценната информация, но просто това е принципен въпрос.

Та как да направиим така, че съдържанието на стика да е толкова защитетно колкото топ секретните документи на тайните служби? И разбира се ползването да не е супер сложно и объркващо.

Така функционира моя USB стик - като го включа в компътъра ме пита да ли искам да отворя зашифрованата част. Ако кажа да, ме пита за парола и ако е вярна, отваря зашифрованата част като драйв I:/ После се работи като с нормален стик, няма никакви разлики.

За целта се ползва TrueCrypt, супер програма с отворен код която предлага уникални възможности за шифриране на всичко, що е дигитално. От файлчета, през дискове, до операционни системи. Желязна е просто!

Та как се действа. (1) Форматирате си стика, (2) инсталирате Трукрипт, (3) копирате файловете TryeCrypt.exe и TrueCrypt.SYS от папката с Трукрипт директно на стика, (4) стартирате Трукрипт и с нея създавате файл MyData.tc на стика направо, който е по-малък от капацитета на стика, вж. снимка, (5) Ако искате автоматично да ви пита за парола погледнете тук. Обяснено е как да се направи Autorun.inf файл. Иначе може да си стартирате на ръка Трукрипт от стика и да активирате шифрирания файл за използване.

Това е. Ако паролата е достатъчно сложна и дълга, общо взето ви е гарантирано, че абсолютно никой не може да разшифрира съдържанието на стика ви без ваше разрешение.

Така човек може спокойно да носи със себе си и евентуално да губи доста поверителна информция без никакви притеснения.



юли
23
Категории: България, Политика, 23-07-2008

Вече е официално. ЕС ни спря парите от някои от предпресъединителните фондове. Не са хич малко пари, но в случая е ясно, че става въпрос за политическо послание идващо от Запад.

Нормалните, активни хора в България са доволни и злордстват срещу тегобите на Първанов, Станишев и ко. в европейския контекст. Знаем ги какви са отрепки и знаем, че е напълно заслужено да им  се спрат всякакви кранчета и че реално никакви бюрократични наказания няма да са достатъчни за разсипническата им ненационална политика. За това две мнения няма.

Но от друга страна, нещо пък прекалено строги станаха изведнъж в Брюксел. Да не би да е било различно положението с корупцията и правосъдието ни като ни приемаха? Съвсем не. Както писа Файненшъл таймс, имало е и доста по големи злоупотреби с фондове от доказаните тук, в други страни като Гърция, които са останали ненаказани с такава сила.

Защо България? И още по-важният въпрос - всъщност печели ли България и ние, гражданите й, от това официално омаскаряване пред света? Не Първанов и Станишев, на тях явно им е скроена шапка или има желание да станат още по-послушни.

Честно казано, като се замисля, цялата история хич не ми харесва. Разбира се, че сами сме си виновни, но пък и наивното мислене, че само доброто ни мислят отвън също не ми е присъщо.



юли
14
Категории: Видео, Музика, Свят, 14-07-2008

“ВиК” Потсдам явно имат пари в излишък та бяха организирали през уикенда голям безплатен фестивал на открито с оперна музика в петък и рокендрол в събота. Отидох в събота.

Заради ZZ Top. Голям късмет да ги видя на живо и то без пари. Имаше десетки хиляди хора, а брадатите пичове от Тексас не разочароваха. Южняшки стил и достолепие. Класа.

Ето едно парче, което снимах с телефона:



юли
06
Категории: Видео, Лични, Музика, 06-07-2008

Деца блусари

Падам си по блус и затова съм абониран за подкаста IndieFeed Blues, който пуска всяка седмица по едно парче на разни сравнително неизвестни, но уважавани американски блусари. Та там си слушам аз много як бавен блус, певецът пее с готин дрезгав глас, китаристът - просто завършен. Ритъм секцията отпусната точно, колкото трябва. Викам си “тия трябва да ги проверя по-подробно”. И накрая водещият изведнъж обявава, че става въпрос за детска група. Баткото на 16 е китарист и пее, средният на 13 е басист, а сестричето на 9 е зад барабаните. А!? Погледнах ги в Ютюб. Имат някакви зле записани филмчета от концерти и това е. Но пък са железни! И имат нов албум, от който Амазон по случайност имаше едно копие, което купих.

Уникални. Няма две мнения дали децата могат да са тъжни (to get the blues) и да пресъздадат чувството. Баткото е просто уникален, прекрасен китарист. Доста наподобява БиБи Кинг и понякога Бъди Гай, но това е похвала, а не критика. А сестричето на барабаните е феноменална сладурана.

Тъй като се казват Homemade Jamz Blues Band, ето едно филмче в частен дом:

Сред блус средите вече са доста известни и БиБи Кинг лично им е фен, така че ще имат бъдеще. Албумът им е прекрасен. Единственото, което малко дразни е, че текстовете на песните са писани от татко им и са на класическите теми, най-вече “жена ми изневерява”. Което просто не си пасва съвсем с възрастта им. “Днес ми писаха двойка” би било много по-подходящо заглавие за тяхна блус песен.

Купих си плоча, ами сега

Заедно с диска на децата си купих новия албум на другата група на Джак Уайт - The Raconteurs на плоча. “Гъзария” ще кажете и сигурно сте прави, но пък след като го издават на плоча и имам грамофон, не е чак толкова странно решение. Албумът е супер и тъй като това ми е единствената нова плоча (другите са ми на старо от местния битпазар), съм силно впечатлен от перфектното качество на звука и абсолютната липса на пукане. Сега разбирам винил-манияците.

Правилно решение от моя стана, така да се каже. Но изниква въпросът как да си слушам албума мобилно на айПода? Реално трябва да го сваля нелегално или да го купя пак в дигитален формат. Втория вариант ми се вижда абсурден, а първият поне на теория е престъпление. Глупава работа.



юни
30
Категории: Архитектура, Природа, Свят, Снимки, 30-06-2008

Бившите гранични райони в Берлин са типични с това, че макар и често в центъра, са представлявали големи празни полета, изравнени от руините след войната и неизползвани след това. Или пък използвани между двата вала на стената като бразда. Поради тази причина в Берлин има доста още незастроени апетитни места. Пример е бившия център Потсдамер плац, който също е бил граничен район и е построен наново едва в края на 90-те.

Берлинският квартал Кройцберг-Фридрихсхаин е уникален с това, че Кройцберг е бил в западен, а Фридрихсхайн в източен Берлин. Дели ги берлинската река Шпрее, която е била гранична по времето на стената. Поради тази причина бреговете от двете страни са все още в много диво състояние. От страната на Фридрихсхайн има доста дълъг участък от стената на 50 м. успоредно покрай реката. Между тях сега е или поле, или някои от плажните барове, които също са с доста битов, мърляв вид.

От западната страна не изглежда съвсем различно - има къщи, превзети от автономни леви, барове и заведения, някои доста известни, но също с нарочно семпъл мърляв вид. Общо взето място за събиране на алтернативната млада публика, която не харесва лъскавите неща. Но си е надвила на масрафа. И лепи такива лепенки по тоалетните в баровете:

Коминизъм...

Та точно от двете страни на реката е планирано огромно преустройство, включващо бъдещи небостъргачи и не чак толкова много зелени площи. Наричат го Медиашпрее. Факт е, че районът има нужда от облагородяване, но има риск да нахлуе големият капитал и да унищожи автентичната мърлява берлинска младежка култура. С лъскави огромни сгради и недостъпна река.

Поради тази причина, инициативен комитет от автономни и всякакви други фенове са се активизирали и организирали и са събрали достатъчно подписи в квартала, така че да предизвикат референдум относно решението. Наричат се “Да потопим Медиашпрее“. И изискват

  1. да няма небостъргачи,
  2. да има повече паркове и
  3. да не се строи на по-малко от 50 м. от реката.

Което значи, че почти никъде не може да се строи. Успехът им е голям и сега на 13 юли ще има референдум в квартала.

От общината се оплакват, че ако мине предложението на гражданите, Кройцберг-Фридрихсхайн ще загуби или трябва да плати обезщетения на собствениците до 164,7 мил. евро. Противниците казват - това е страшно преувеличено. От общината са предложили за гласуване в референдума алтернативен смекчен проект с по-малко застрояване и така, че да няма обезщетения.

Какъвто и да е резултатът от референдума (а аз смятам, че гражданите ще спечелят) това е просто отличен пример за успешна гражданска инициатива и ангажираност. Поведението на общината също е културно.

Дали е възможно нещо такова да се случи в София примерно? Би било хубаво. А и има нужда.